Чили Ниво на затлъстяване (възрастни)

Нивото на затлъстяване измерва процента от населението с прекомерно натрупване на телесни мазнини, което представлява значителен риск за здравето. За възрастни този показател обикновено се дефинира чрез индекса на телесна маса (BMI), който е просто съотношение между теглото и височината. Лицето се класифицира като затлъстяло, ако неговият BMI е 30 kg/m² или по-висок. Например, възрастен с тегло 92 kg и височина 1.75 m би имал BMI 30. За деца и юноши на възраст от 5 до 19 години дефиницията е по-сложна и зависи от възрастта и пола, като се използват стандартни отклонения от референтните стойности за растеж на Световната здравна организация (WHO). По-конкретно, детското затлъстяване се дефинира като стойност на BMI за съответната възраст, която е с повече от 2 стандартни отклонения над медианата. Тази статистика служи като основен маркер за риск от незаразни болести, включително сърдечни заболявания, диабет тип 2 и различни видове рак. Въпреки че BMI е сурогатна мярка за телесните мазнини, той остава най-практичният инструмент за идентифициране на здравните тенденции на ниво население.

Основните източници на глобални данни за затлъстяването са Световната здравна организация (WHO) и NCD Risk Factor Collaboration (NCD-RisC), които синтезират данни от хиляди представителни за населението проучвания. Данните се събират чрез национални здравни изследвания (HES), при които височината и теглото се измерват от обучени професионалисти, или чрез здравни интервюта (HIS), при които участниците сами съобщават своите мерки. Измерените данни се считат за златен стандарт, тъй като самоотчитането често води до подценяване на затлъстяването поради склонността на хората да надценяват височината си и да подценяват теглото си. Използват се усъвършенствани байесови йерархични модели за изготвяне на стандартизирани оценки за различните страни, като се отчитат разликите във времето и методологията на проучванията. Забележително ограничение е универсалният праг на BMI, който може да не отразява точно метаболитния риск при всички етнически групи. Скорошни изследвания показват, че азиатските популации могат да изпитат по-високи здравни рискове при по-ниски нива на BMI в сравнение с тези от европейски произход.

Световната здравна организация (WHO) и Институтът за здравни показатели и оценка (IHME) често съобщават малко по-различни стойности поради вариации в статистическото моделиране и включването на различни местни данни от проучвания.

Ниво на затлъстяване под 5% се счита за много ниско според международните здравни стандарти, докато нива над 20% показват значително предизвикателство за общественото здраве. Последните данни показват, че средната глобална стойност за възрастни е приблизително 16%, като всяка цифра значително над тази медиана предполага необходимост от спешни политически интервенции.

Разпространението на затлъстяването се е увеличило драстично в световен мащаб през последните няколко десетилетия, като се е удвоило при възрастните и се е учетворило при юношите от 90-те години на миналия век насам. Настоящите оценки показват, че повече от 1 милиард души живеят със затлъстяване в световен мащаб, включително приблизително 890 милиона възрастни и 160 милиона деца. Този скок някога се е разглеждал като феномен на нациите с високи доходи, но последните налични данни показват, че нивата растат най-бързо в страните с ниски и средни доходи. Тази глобална промяна се движи от хранителния преход, при който традиционните диети се заменят с енергийно плътни, силно преработени храни, заедно със спад във физическата активност поради урбанизацията и заседналия труд. В много региони нарастването на затлъстяването съвпада с персистиращото недохранване, създавайки двойно бреме на лошо хранене в едни и същи общности. Въпреки че в някои страни с високи доходи се наблюдава забавяне на темпа на нарастване, общата глобална траектория остава възходяща. Прогнозите сочат, че без координирана намеса повече от половината от населението на света може да бъде с наднормено тегло или затлъстяване до 2035 г.

Регионалните различия в затлъстяването са резки, отразявайки разликите в икономическото развитие, културните хранителни практики и градската среда. Най-високите нива в света се наблюдават в тихоокеанските островни държави, където разпространението може да надхвърли 45% в страни като Американска Самоа и Науру. Близкият изток и Северна Африка също отчитат високи нива, като в много страни се наблюдават нива над 30% поради бързата урбанизация и промените в диетата. В региони с високи доходи като Северна Америка, приблизително 42% от възрастните в Съединените щати живеят със затлъстяване. За разлика от тях, най-ниските нива обикновено се срещат в Югоизточна Азия и Субсахарска Африка, като често остават под 10%. Тези региони обаче в момента изпитват най-бързите годишни темпове на растеж. Много от тези нации сега са изправени пред сложното предизвикателство да управляват високи нива на инфекциозни заболявания успоредно с нарастващите разходи за хронични състояния, свързани със затлъстяването.