Монако Интернет потребители

Показателят за потребители на интернет измерва дела на лицата в дадено население, които са използвали интернет от всяко място през последните 3 месеца. Този показател е широк и технологично неутрален, което означава, че включва достъп чрез всяко устройство, като настолни компютри, лаптопи, смартфони, таблети, игрови конзоли или смарт телевизори. Той обхваща всички видове мрежови връзки, включително фиксирана широколентова връзка, мобилни данни и обществен Wi-Fi. Стандартната дефиниция е установена от Международния съюз по далекосъобщения (ITU), за да се осигури международна сравнимост. Този показател е критична мярка за цифровото включване и „пропастта в използването“, която подчертава разликата между тези, които имат потенциал да се свържат, и тези, които действително го правят. За разлика от показателите, които проследяват физическата инфраструктура или абонаментите на домакинствата, този показател се фокусира върху човешкото поведение и индивидуалното приемане, предоставяйки директен поглед върху това как цифровите технологии са интегрирани в ежедневието на хората по света.

Данните се събират основно от Международния съюз по далекосъобщения (ITU) чрез два основни канала: проучвания на домакинствата от страна на търсенето и административни записи от страна на предлагането. Проучванията на домакинствата, обикновено провеждани от националните статистически служби, се считат за най-точния метод за идентифициране на действителните потребители, а не само на активните абонаменти. За държави, в които данните от проучванията не са налични или са остарели, ITU използва статистическо моделиране и импутации въз основа на променливи като БВП на глава от населението и исторически темпове на растеж. Ограниченията включват различна честота на проучванията в отделните страни, което може да доведе до забавяне на отчитането. Освен това стандартният 3-месечен прозорец на използване не прави разлика между някой, който използва интернет по 10 часа дневно, и някой, който го използва веднъж за 5 минути, което потенциално маскира разликите в дълбочината на цифровата ангажираност и качеството на скоростите на връзката.

Международният съюз по далекосъобщения е основната агенция на ООН за тези данни и неговите цифри се приемат от Световната банка и Организацията на обединените нации. Могат да възникнат несъответствия с доклади от частния сектор от организации като GSMA или DataReportal, които често използват различни техники за моделиране в реално време за прогнозиране на цифрите за текущия месец.

Ниво на проникване над 90% е типично за страните с високи доходи, които се приближават до универсален достъп. Нива под 40% често показват значителни бариери в инфраструктурата или достъпността. Глобална медиана от приблизително 74% предполага свят, в който мнозинството е свързано, но все пак продължава да съществува значителна цифрова пропаст за над 2 милиарда души.

Броят на лицата, използващи интернет, е нараснал значително през последното десетилетие, като настоящите оценки показват, че приблизително 6 милиарда души вече са онлайн. Това представлява около 74% от световното население. Началото на 2020-те години отбеляза период на ускорение, тъй като глобалната пандемия направи цифровата свързаност от съществено значение за работата, здравеопазването и образованието. Последните данни показват, че „пропастта в покритието“ — тези, които живеят без никакъв сигнал — се е свила значително, но „пропастта в използването“ остава предизвикателство. Докато 5G мрежите вече покриват приблизително 55% от световното население, приемането им е неравномерно разпределено. Преходът от сърфиране през фиксирана линия към използване предимно на мобилни устройства вече е почти универсален на нововъзникващите пазари, където смартфоните често са единственият портал към мрежата. Настоящите прогнози сочат, че ако сегашният растеж продължи, светът може да се доближи до 8 милиарда потребители до 2029 г., въпреки че достигането до последните 10% от населението в отдалечени райони или райони с изключително ниски доходи остава значително логистично и икономическо препятствие.

Регионалните различия в използването на интернет остават основно предизвикателство за глобалното развитие. Европа и Северна и Южна Америка отчитат най-високи нива на проникване, често надхвърлящи 90% в повечето страни. За разлика от тях, Африка показва най-ниските нива на използване, като последните данни сочат, че само 36% от населението е онлайн, въпреки че темповете на растеж в региона са сред най-бързите в световен мащаб. Съществува постоянна пропаст между градските и селските райони; последните оценки показват, че приблизително 85% от жителите на градовете използват интернет в сравнение с едва 58% от тези в селските райони. Икономическото ниво е най-силният индикатор за достъп, като 94% от хората в страните с високи доходи използват интернет срещу само 23% в страните с ниски доходи. Освен това в няколко региона продължава да съществува цифрова пропаст между половете, където статистически е по-вероятно мъжете да имат достъп до мобилни устройства и интернет, отколкото жените, особено в най-слабо развитите страни.