Филипини Горска площ

Показателят за горска площ измерва общия обхват на земята, покрита с гори, дефинирана от Организацията по прехрана и земеделие (FAO) като земя с площ над 0,005 km² с дървета, по-високи от 5 m, и корона, покриваща повече от 10%. Тази дефиниция изисква земята да не се използва предимно за селскостопански или градски цели. Тя включва както естествено възобновяващи се гори, така и засадени гори, като дървесни плантации, създадени за производство на дървесина. Тя обаче изрично изключва плантации от овощни дървета, сегменти с маслени палми и агролесовъдни системи, където културите се отглеждат под короните на дърветата. Показателят отчита площи, които временно са без дървета — поради сеч или природни бедствия — при условие че се очаква те да се възобновят. Той служи като основен показател за оценка на глобалното биоразнообразие, капацитета за поглъщане на въглерод и ефективността на политиките за опазване на околната среда на национално и международно ниво.

Събирането на данни се координира основно от Организацията по прехрана и земеделие (FAO) чрез Глобалната оценка на горските ресурси (FRA). Този процес разчита на комбинация от национални инвентаризации на горите, предоставени от държавите-членки, и анализ чрез дистанционно наблюдение. Националните доклади се изготвят от официални кореспонденти, използващи наземни проучвания, въпреки че честотата на тези актуализации варира в зависимост от страната. За да осигури глобална последователност, FAO използва сателитни изображения за проверка на докладваните цифри и запълване на пропуските в данните. Основно ограничение е вариацията в качеството на данните; докато някои нации предоставят актуализации на всеки няколко години, други може да разчитат на проучвания, проведени преди повече от 10 години. Освен това разликите между дефинициите за използване на земята и данните за земното покритие могат да доведат до противоречиви оценки между международните платформи за мониторинг, тъй като планираното използване и физическото присъствие на дървета са различни показатели.

Докато FAO остава основният източник за официални данни за използването на земята, Global Forest Watch (GFW) предоставя годишни оценки на дървесното покритие, базирани изцяло на сателитни наблюдения. GFW често отчита по-високи нива на загуба, тъй като включва временни премахвания като сеч, които FAO класифицира като все още гора, ако земята е предназначена за повторно израстване.

Глобален еталон за здрави сухоземни екосистеми е приблизително 31% от общата сухоземна площ. Годишната нетна промяна на горите се счита за положителна, ако печалбите от залесяване и естествено разширяване надвишават загубите от обезлесяване, въпреки че опазването на първичните гори е най-висок приоритет за биоразнообразието.

Текущите оценки показват, че светът има обща горска площ от приблизително 41 милиона km² (16 милиона sq mi), покриваща около 31% от глобалната сухоземна площ. Въпреки че светът продължава да губи горска площ, темпът на нетна загуба се е забавил значително през последните няколко десетилетия. Последните данни показват, че годишната нетна загуба е спаднала от 78 000 km² (30 116 sq mi) през 90-те години на миналия век до приблизително 47 000 km² (18 147 sq mi) през последното десетилетие. Тази тенденция се движи от комбинация от намалено обезлесяване в определени тропически нации и значително увеличение на горската площ в умерените региони чрез естествено разширяване и мащабни инициативи за засаждане. Въпреки този забавящ се темп, загубата на първични тропически гори остава критичен проблем, тъй като тези екосистеми са незаменими за съхранението на въглерод и биоразнообразието.

Разпределението на горите е силно неравномерно, като само пет държави — Русия, Бразилия, Канада, САЩ и Китай — притежават 54% от общата горска площ в света. Европа, включително Русия, държи най-големия регионален дял от 25%, докато Южна Америка има най-висок дял на горско покритие спрямо сухоземната си площ — 49%. През последните 30 години регионалните тенденции се разминават рязко: Африка и Южна Америка са претърпели най-големите нетни загуби на горска площ поради разширяване на земеделието и дърводобив. Обратно, Азия отбелязва значителни нетни печалби, движени до голяма степен от мащабни програми за залесяване в Китай. Страните с високи доходи обикновено показват стабилни или нарастващи горски площи, докато тропическите региони с ниски доходи продължават да са изправени пред най-голям натиск от преобразуване на земята за отглеждане на говеда и производство на соя.