Ирак — знаме

🇮🇶

Ирак — знаме

Ирак

Значение на знамето

Знамето на Ирак е символ на арабското единство и ислямското наследство, включващо панарабските цветове червено, бяло и черно. На него е изписан такбирът — арабска фраза, означаваща „Бог е велик“, която служи като свидетелство за религиозната вяра на нацията. Дизайнът отразява прехода от политическите идеологии на миналото към опростена и единна национална идентичност.

Цветове и символи

Червеното символизира храбростта и саможертвата на онези, които са се борили за страната, докато бялото представлява мира, щедростта и светлото бъдеще. Черната ивица е напомняне за историческото потисничество и тъмните периоди, които нацията е преодоляла през своята история. Зеленото се използва за централния надпис, символизирайки дълбоко вкоренените ислямски традиции и плодородието на земята.
Прието 2008
Пропорции 2:3

Изтегляне

Статистика на държавата

Столица Baghdad
Население 46 млн.
Регион Азия
ISO-2 IQ
Ирак

Съседни знамена

История на знамето

Ирак е използвал няколко дизайна на знамена от своята независимост, започвайки със знаме на монархията, вдъхновено от Арабското въстание. Уникален вертикален трикольор с емблема на слънце и звезда е използван в края на петдесетте години, преди страната да премине към хоризонталния трикольор през 1963 г. Последната голяма промяна настъпва, когато трите зелени звезди, представляващи по-рано политическото единство с други арабски държави, са премахнати, за да се създаде настоящият дизайн.

Често задавани въпроси

Ирак — настоящото знаме е официално прието: 2008.

Ирак — знамето има официална пропорция 2:3.

Фразата е такбирът, който се превежда като „Бог е велик“ на български, и е изписан в традиционен куфически шрифт.

Звездите бяха премахнати, за да се дистанцира националният символ от политическата идеология на бившия баасистки режим и да се насърчи националното помирение.

Текстът е изпълнен в куфическа калиграфия, почитана и историческа форма на арабска писменост, възникнала в иракския град Куфа.

Не, цветовете са част от панарабската традиция, споделяна от няколко нации, за да представят общ културен, исторически и политически опит в региона.